загоили

Речник на българския език

1. загоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

загоили е производна форма на загоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. загоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

загоили е производна форма на загоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).