загоила

Речник на българския език

1. загоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

загоила е производна форма на загоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. загоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

загоила е производна форма на загоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).