заговели

Речник на българския език

1. заговели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

заговели е производна форма на заговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заговели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

заговели е производна форма на заговея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).