заглавели

Речник на българския език

1. заглавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заглавели е производна форма на заглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заглавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заглавели е производна форма на заглавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).