загащил

Речник на българския език

1. загащил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загащил е производна форма на загащя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загащил — мин. деят. св. прич. м. р.

загащил е производна форма на загащя (мин. деят. св. прич. м. р.).