загащел

Речник на българския език

1. загащел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загащел е производна форма на загащя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загащел — мин. деят. несв. прич. м. р.

загащел е производна форма на загащя (мин. деят. несв. прич. м. р.).