загалило

Речник на българския език

1. загалило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

загалило е производна форма на загаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. загалило — мин. деят. св. прич. ср. р.

загалило е производна форма на загаля (мин. деят. св. прич. ср. р.).