загалел

Речник на българския език

1. загалел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

загалел е производна форма на загаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. загалел — мин. деят. несв. прич. м. р.

загалел е производна форма на загаля (мин. деят. несв. прич. м. р.).