завяло

Речник на българския език

1. завяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завяло е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завяло е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. завяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завяло е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. завяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завяло е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ср. р.).