завяла

Речник на българския език

1. завяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завяла е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

завяла е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. завяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завяла е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. завяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

завяла е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ж. р.).