завявало

Речник на българския език

1. завявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завявало е производна форма на завявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завявало е производна форма на завявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завявало е производна форма на завявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завявало е производна форма на завявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).