завявал

Речник на българския език

1. завявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завявал е производна форма на завявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завявал е производна форма на завявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завявал — мин. деят. св. прич. м. р.

завявал е производна форма на завявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

завявал е производна форма на завявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).