завъртало

Речник на българския език

1. завъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъртало е производна форма на завъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъртало е производна форма на завъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завъртало е производна форма на завъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завъртало е производна форма на завъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).