завърнел

Речник на българския език

1. завърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завърнел е производна форма на завърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завърнел е производна форма на завърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).