завъргалял си

Речник на българския език

1. завъргалял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завъргалял си е производна форма на завъргалям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завъргалял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завъргалял си е производна форма на завъргалям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. завъргалял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завъргалял си е производна форма на завъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).