завъргалял

Речник на българския език

1. завъргалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завъргалял е производна форма на завъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завъргалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завъргалял е производна форма на завъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. завъргалял — мин. деят. св. прич. м. р.

завъргалял е производна форма на завъргалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. завъргалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

завъргалял е производна форма на завъргалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).