завъдило

Речник на българския език

1. завъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъдило е производна форма на завъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

завъдило е производна форма на завъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).