завъдил

Речник на българския език

1. завъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завъдил е производна форма на завъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

завъдил е производна форма на завъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).