завъдело

Речник на българския език

1. завъдело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завъдело е производна форма на завъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завъдело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завъдело е производна форма на завъдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).