завъдел

Речник на българския език

1. завъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завъдел е производна форма на завъдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завъдел е производна форма на завъдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).