заврете

Речник на българския език

1. заврете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заврете е производна форма на завра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заврете — повелително наклонение, мн. ч.

заврете е производна форма на завра (повелително наклонение, мн. ч.).