завонявало

Речник на българския език

1. завонявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завонявало е производна форма на завонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завонявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завонявало е производна форма на завонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. завонявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

завонявало е производна форма на завонявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. завонявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

завонявало е производна форма на завонявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).