завонил

Речник на българския език

1. завонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завонил е производна форма на завоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завонил — мин. деят. св. прич. м. р.

завонил е производна форма на завоня (мин. деят. св. прич. м. р.).