завладявал си

Речник на българския език

1. завладявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завладявал си е производна форма на завладявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завладявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завладявал си е производна форма на завладявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. завладявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завладявал си е производна форма на завладявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).