завитлил е

Речник на българския език

1. завитлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завитлил е е производна форма на завитля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завитлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завитлил е е производна форма на завитля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).