завитлила

Речник на българския език

1. завитлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завитлила е производна форма на завитля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завитлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

завитлила е производна форма на завитля (мин. деят. св. прич. ж. р.).