завитлела

Речник на българския език

1. завитлела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завитлела е производна форма на завитля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завитлела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завитлела е производна форма на завитля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).