завитлел
1.
завитлел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
завитлел
е производна форма
на завитля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
завитлел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
завитлел
е производна форма
на завитля (мин. деят. несв. прич. м. р.).