завира

Речник на българския език

1. завира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

завира е производна форма на завирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. завира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

завира е производна форма на завирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. завира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

завира е производна форма на завирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).