завинтил съм

Речник на българския език

1. завинтил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завинтил съм е производна форма на завинтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. завинтил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

завинтил съм е производна форма на завинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).