завинтил
1.
завинтил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
завинтил
е производна форма
на завинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
завинтил —
мин. деят. св. прич. м. р.
завинтил
е производна форма
на завинтя (мин. деят. св. прич. м. р.).