завинтело съм

Речник на българския език

1. завинтело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

завинтело съм е производна форма на завинтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).