завинтели

Речник на българския език

1. завинтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

завинтели е производна форма на завинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завинтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

завинтели е производна форма на завинтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).