завинтела

Речник на българския език

1. завинтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

завинтела е производна форма на завинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. завинтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

завинтела е производна форма на завинтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).