завинтел

Речник на българския език

1. завинтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завинтел е производна форма на завинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завинтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

завинтел е производна форма на завинтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).