завинтел
1.
завинтел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
завинтел
е производна форма
на завинтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
завинтел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
завинтел
е производна форма
на завинтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).