завикахте

Речник на българския език

1. завикахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

завикахте е производна форма на завикам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. завикахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

завикахте е производна форма на завикам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).