завзел

Речник на българския език

1. завзел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завзел е производна форма на завзема (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завзел — мин. деят. св. прич. м. р.

завзел е производна форма на завзема (мин. деят. св. прич. м. р.).