завеят

Речник на българския език

1. завеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

завеят е производна форма на завея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. завеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

завеят е производна форма на завея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. завеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

завеят е производна форма на завея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).