завеяло е

Речник на българския език

1. завеяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завеяло е е производна форма на завея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завеяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завеяло е е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).