завеяло

Речник на българския език

1. завеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

завеяло е производна форма на завея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. завеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

завеяло е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. ср. р.).