заверил е

Речник на българския език

1. заверил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заверил е е производна форма на заверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заверил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заверил е е производна форма на заверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).