завелите

Речник на българския език

1. завелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

завелите е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. завелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

завелите е производна форма на завея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. завелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

завелите е производна форма на заведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).