завейте

Речник на българския език

1. завейте — повелително наклонение, мн. ч.

завейте е производна форма на завея (повелително наклонение, мн. ч.).

2. завейте — повелително наклонение, мн. ч.

завейте е производна форма на завея (повелително наклонение, мн. ч.).

3. завейте — повелително наклонение, мн. ч.

завейте е производна форма на завея (повелително наклонение, мн. ч.).