завеете

Речник на българския език

1. завеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

завеете е производна форма на завея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. завеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

завеете е производна форма на завея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. завеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

завеете е производна форма на завея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).