заваряло

Речник на българския език

1. заваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заваряло е производна форма на заварям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заваряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заваряло е производна форма на заварям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заваряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заваряло е производна форма на заварям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заваряло е производна форма на заварям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. заваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заваряло е производна форма на заваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. заваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заваряло е производна форма на заваря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).