заварил

Речник на българския език

1. заварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заварил е производна форма на заваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заварил — мин. деят. св. прич. м. р.

заварил е производна форма на заваря (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. заварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заварил е производна форма на заваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. заварил — мин. деят. св. прич. м. р.

заварил е производна форма на заваря (мин. деят. св. прич. м. р.).