заварел

Речник на българския език

1. заварел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заварел е производна форма на заваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заварел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заварел е производна форма на заваря (мин. деят. несв. прич. м. р.).