завардил

Речник на българския език

1. завардил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завардил е производна форма на завардя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завардил — мин. деят. св. прич. м. р.

завардил е производна форма на завардя (мин. деят. св. прич. м. р.).