забъхтил е

Речник на българския език

1. забъхтил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забъхтил е е производна форма на забъхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забъхтил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забъхтил е е производна форма на забъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).