забъхтил

Речник на българския език

1. забъхтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

забъхтил е производна форма на забъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. забъхтил — мин. деят. св. прич. м. р.

забъхтил е производна форма на забъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).